* Photo: Eurasian Lynx by Jimmie Durham – Venice Art Biennale 2019
Опитоменият човек с опитомен ум желае опитомени неща. Лишен от своята естествена дивост, той функционира на някакво ниво като брънка от системата, но обслужва по-скоро материалистични интереси, вместо да открива и следва онова, заради което е замислен. Страховете на опитомения човек отнемат от силата му, от ясната преценка и мотивация, малко по малко той губи съпротивителните си сили срещу чужда инвазия под формата на: манипулация, духовно поробване, финансова сигурност, светло бъдеще и сбъднати молитви. Всъщност, ако трябва да оприличим на нещо ОЧ той наподобява обвивка на гнида, в която няма съдържание. Една кухина във форма на нещо си. Ето защо, не можете да очаквате от опитомения човек:
Да взема смели решения
Да изпълнява обещания и носи отговорност
Да бъде добър приятел
Да носи радост
Да действа творчески
Да задвижва света в някаква посока
Да обича себе си и другите
Да ви стопли
Не защото не иска, а защото не може.
Но можете да очаквате от ОЧ:
Да ви предаде и то неведъж
Да ви нарани /макар и неумишелно/
Да ви зарази със своите страхове
Да ви вземе от вярата
Да ви повлече със собствената си безпомощност
Да ви върне назад/или забави
Да ви кара да се съмнявате в собствените си възможности
Да оспорва неопитомените ви решения
Не защото иска, а защото не ви разбира.
Въпреки че в човека изконно е заложено търсенето на новото и различното, опитомеността е другост, от която нямате нужда.
Не, този текст няма за цел да създава поредното резделение, нито да сочи с пръст хората, на които не им достига дивост. В този свят няма място за повече линч.
Целта на думите, които четете е да ви насочат към размисъл къде се намирате вие самите в скалата опитоменост Þ дивост. Претърсете се, попитайте се и вижте ясно: какви са мечтите ви, какво ви се прави, от какво истински имате нужда, кое е това, което ви сгрява и ви носи наслада? А къде сте в момента, близо ли, далече ли? Добрата новина е, че винаги, когато поискате можете да се върнете към себе си, т.е. към инстинктивната си природа. Най-бързият път обратно е чрез търсене и намиране на неопитомени решения: изберете не това, което е лесно, а това, което учестява пулса; не сигурното – а това, което ражда идеи; не примирението – а революцията.
Дивият човек с диви инстинкти е привлечен от диви същности. Изпълнен с живителната сила на свободата, той е в хармония с божествената си /творческа/същност. Винаги гладен за нови идеи, той търси и намира неопитомени решения за тяхното осъществяване.
Darina /L.Y.R.A./
