В края на 2019 г. измислихме темата за тазгодишното издание на арт резиденцията „Старото училище“ – „Неопитомени идеи“. Работейки по нея още тогава (имаме чувството, че е било много отдавна), фантазирахме и проектирахме неопитомени идеи и решения и дали/как биха могли да се случат в градация по линията – Горна Липница, България, Балканите, Европа, Светът, Космосът. Смятахме, че за всяка следваща стъпка ще е необходимо все повече и повече време… години, десетилетия, век… Тогава никога не можеше да ни хрумне, че само за няколко месеца едно събитие изведнъж ще тласне неукротимите решения нагоре, по линията на градацията, и че те ще бъдат взети от държави, правителства и хора по целия свят. Сега не би било твърде смело да си фантазираме, че следващото стъпало по линията /Космосът/ всъщност може да е точно зад ъгъла. Възможно е ролята на Заразата, в промяната на световната история, да бъде изиграна от група летящи обекти в орбитата на Земята, които да търсят официален контакт с държавите и хората на нашата планета… но това е тема за друга наша тема.
Движещата сила на възможната промяна в момента е „Заразата“. Коронавирусната пандемия засегна и парализира с най-голяма сила бързо движещите се консуматорски общества в големите градове и остави живота в по-малките общности, където всичко се движи в ритъма на природата, относително непроменен.
Наблюдавайки света в извънредно положение, първоначалната ни интуиция за случващото се е следната: преди месец светът беше забързан, прибързан, горящ бурно като свещ, преди да угасне. Светът беше такъв, защото във всичките си проявления /политика, икономика, култура, изкуство и др. / той се мъчеше да се движи и беше въпрос на време да спре и да прегради пътя на по-нататъшното развитие. Както изглежда, единственият начин да се отвори този път е като се разруши онова, което вече е спряло да се движи. Предполагаме, че настоящата ситуация със „Заразата“ е катализатор за един такъв рестартиращ срив. Заразата е ускорител, но хората са необходимият елемент, за да се случи трансформиращата катастрофа. Заразата може да се окаже нежелан, но необходим учител и в крайна сметка да измъкне човечеството от ситуацията, в която е пребивавало – като разруши модела на живот, при който хората влагат цялата си енергия в това да искат някой, някъде, по някое време да им даде нещо. Урокът е да разберем какво искаме и след като сме сигурни в това, просто да го получим.
Но дотогава едно от най-добрите решения би било да се възползвате максимално от ситуацията по интелигентен и креативен начин.
Човешките жертви под формата на: концентрирана смърт, масова истерия, глобално ограничаване на човешката свобода и свръхконсумация ще ни накарат да осъзнаем, че нашето свръхчовешко его засега е само един обречен на спукване балон.
L.Y.R.A.
Gorna Lipnitsa
April 2020
