Творчески проект на L.Y.R.A. Венеция 2019 – Горна Липница 2022
“Смеем ли да живеем в интересни времена?”
“Dare We Live in Interesting Times?”
Идея:
Решихме да направим този проект, водени от идеята, че изкуството не е самоцел, в него не трябва да има лицемерие и фалш. Ние разбираме изкуството не само като средство за създаване на естетично обкръжение, но и като инструмент за създаване на съдържание и промяна. В този смисъл произведението на изкуството и живеенето би трябвало да съществуват в една и съща плоскост, да се преплитат и да си взаимодействат хармонично, като взаимно подобряват себе си. Всеки опит за разграничаването му от действителността създава ограничения и подкопава доверието в неговата искреност.
На нас, като зрители, трябва да ни бъде дадена възможност да проявим творчество и свобода при гледането на изкуство. Така ние ще има възможоност да се доближим до артиста, да се вдъхновим от неговото творчество и после да го използваме в своето ежедневие, за да го превърнем в изкуство. Ние не искаме лишени от смисъл правила. Искаме творческо прилагане на правилата.
Вярваме, че зрителят е невинен до доказване на противното.
Проблемът, който ни вдъхнови:
- 06. 2019 Венеция, Италия
Ние сме L.Y.R.A. – артисти, създатели на артистични събития и зрители.
Разглеждаме Венеция и 58-то международно арт Биенале, озаглавено от неговия куратор Ралф Ругов със старо китайско пожелание-проклятие „Да живееш в интересни времена!“.
Венеция е много жив град, по улиците се стичат интернационални тълпи от хора.
Ходенето гол до кръста не е прието добре обаче, даже е забранено. Неразбираемо решение за туристически морски град.
Денят е горещ – още в 10 ч. е над 30 градуса. Ходя гол до кръста. Полицай на гарата във Венеция ме кара да се облека.
Обличам се, за малко.
После продължавам да ходя без риза. Чувствам се добре и не се притеснявам от тялото си. Така посещавам и част от павилионите от Бианалето. На входа на Джардини, италианката на пропуска застава пред мен и не ме пуска да вляза докато не си облека ризата. Обличам я, макар по-късно отново да съм гол до кръста. И аз съм упорит.
По някое време влизаме в един от най-интересните за нас павилиони, където се помещава представянето на Мозамбик, също така и на множество автори от различни държави. На входа стои младо момче, цялото му лице е в пиърсинг, тялото в татуировки. Моли ме да се облека, защото не мога да вляза в залите гол до кръста. Обличам си ризата, но не я закопчавам. Залите на старото палацо са изпълнение с произведения, предвижваме се захласнати от стая в стая като из лабиринт, сред множество картини на голи мъже и жени, тела, вагини и пениси в близък план. В един момент, без да се усетя, съм заобиколен от три млади момчета, които идват специално да ми кажат, че това е публично място и не мога да ходя с разкопчана риза. Стоя и ги гледам, обръщам поглед към голите тела по стените, после бавно се закопчавам.
По-късно същия ден на улицата случаен мъж буквално ми изкрещява да уважавам града му и да си облека ризата, в противен случай полицаите щели да ме глобят.
Какво им става на тези хора? Явно доста ги е напекло.
Не знам дали ще ви изненадам, но…голямата награда на Веницианското бианале е за плажната опера „Слънце и море (Марина)“, изпълнявана от хора по бански, които лежат на плажни хавлии и шезлонги върху покрито с пясък пространство и пеят голи, а отгоре, ние, зрителите, ги наблюдаваме прилично облечени със закопчани до горе ризи. Ариите на плажуващите са изпълнени с тревога, тази тревога нахлува в мен и ме кара да се замисля:
Смеем ли да живеем в интересни времена?
Развитие
Творчески акт на L.Y.R.A.
Юли и август 2019 година, Горна Липница, България
Организираме десетото издание на арт резиденция “Старото училище”. Ще сложим ли граница между живеенето и изкуството? Ще подбираме ли публиката според дрехите или липсата им? Не го правим – зрителят ни е ценен, неговата свобода също. А и искаме да ни вярва.
Нито един път на събитията и откриването на изложби в продължение на два месеца не обличам риза. Даже имам и последователи. Възможно е!
Творчески акт на природата
Ноември 2019 година, Венеция, Италия
Венецианското биенале затвори 10 дни по-рано, вследствие от наводненията в града. Венеция преживява най-голямото наводнение от 50 години насам. От публикуваните снимки в интернет и репортажите по телевизията ни се усмихват голи до кръста мъже и жени по бански. Възможно е!
Промяната в действие. Точка.
23.05.2021 г.
На 23 май, след първия концерт на група Ревю в Павликени, се събудихме с новината, че Италия е спечелила Евровизия’ 21. Групата победител е Maneskin, песента е “Zitti e buoni” /Shut up and Be Quiet/. Вокалът Damiano David възпява бунта на другостта, крачейки наперено полугол на сцената на Евровизия в Ротердам, а на Европа това, явно, доста й харесва.
“Zitti e buoni” е манефестът на онези, които искат да вървят напред, следвайки култа към своята собствена уникалност.
С това слагаме логична точка на историята за голия мъж, безсмислените правила и свободата да бъдем себе си. Ах, в какви интересни времена живеем…
P.S. Правим от изкуството магия. Вярваме, че животът е чудо.
L.Y.R.A.
2022
Изложба Арт Резиденция "Старото Училище", Горна Липница, 2022 година
